По пътя на възхода … или заличаването на една култура

Снимка - google.bg

Манталитета на народа ни е такъв, че всеки говори и плюва, но нищо не прави. Може би и аз ще направя същото с тази си статия, но поне ще изразя открито мнението си докато все още има свобода на словото и печата. Правителството и политиката на държавата ни – така често обсъждана тема, омръзнала всекиму. Всеки следващ твърди, че ще ни оправи, вярваме, избираме и после се оплакваме. Нима този сюжет не се повтаря от десетилетия насам в страната ни сякаш е припев на песен, ала вината е наша. Насадено у нас, този тип на мислене се развива и подтиква още от дете и не се променя.

Не мисля да превръщам статията си в скучна теза опонираща на текущото ни правителство. Нямам нищо против него. Каквото и да е то все ще има противници, опозиция и критици, недоволни от него. Цикълът е постоянен и перманентен, но ние като част от народа се оплакваме постоянно и все някого ни е виновен, но никога не търсим вината в себе си.

Преди време бях зачекнал темата за излизането от употреба на кирилицата сред младежта. Този процес сам по себе си предизвиква върволица от проблеми след себе си. Неизползването на народната ни писменост води до неграмотност, тя до ниска обща култура и съответно челно насочваме „нос“ към дъното. Дъното, откъдето не се излиза така лесно както се пие алкохол, пуши трева и както се виси пред компютъра „киснейки“ във facebook. Извинявам се за жаргонния език, но това са най-редовните занимания на младежта на народа ни, бъдещето на държавата ни! Бъдеще ли, аз бих го нарекъл край, но всеки има своето мнение и виждане, а аз изразявам моето. За мойте разбирания е недопустимо на човек да му липсва минимална доза обща култура. Годината на създаването на Българската държава, покръстването на народа ни, годината на падане на Второто българско царство под Османско владичество (иго, робство), годината на освобождение, имената на Васил Иванов Кунчев и т.н. История и някакви си години – на кого са му притрябвали. Съгласен съм, не са необходими в днешното ни натоварено ежедневие, но това са неща свързани с миналото на родината ни. Няма да зачеквам години като рождението на Левски, Ботев, Вазов и други велики българи, в днешно време има други, които ги заместват напълно, но няма да ги назовавам персонално. Нивото на грамотността е спаднало до такова ниво, че съвременните тийнейджари не могат да определят посоките на света, а пък камоли да отговорят на въпрос като: „Кой е авторът на Българския химн?“. Който не вярва да се разходи по улиците и да направи допитване сред подрастващото ни население. Кому са нужни тези небивалици и „глупости“ – на този, който не желае да гледа как културата му замира пред очите му, култура съхранявана повече от 14 века.

Но ето, че аз отново си пелчета неща, които ще си останат тук. Може би ще бъдат прочетени веднъж, дваж, но нищо няма да променят. Докато разсъждаваме, че всеки от нас е нищо, няма да променим нищо, защото силата се крие в колективността. Тя може да бъде постигната, чрез доста добра ораторска реч, на която човек може да повярва, но като заключение на статията, ще публикувам едно клипче. Мисля, че то не се нуждае от моя коментар, защото съдържа всичко в себе си!