Начало > Други, Развлечения > ..Време за малко Българска поезия…

..Време за малко Българска поезия…


Клошар на любов

Събира от контейнера любов
захвърлена,изтрита ,овехтяла.
Неоценена, забравена от друг
тя служи и помага на клошаря.Събира от контейнера любов
и любовта за жалост се захвърля.
Дори сърцата да кървят,
това не пречи на клошаря.
Той наблюдава хората от своя кът
не се смущава ,че го подминават,
с надежда рови в купища боклук,
намери ли любов се забавлява.
Не се гнуси от лошата среда,
с това се свиква поначало.
Дарява ли го с нещо любовта,
той взема я и оцелява.

Искам те

Искам те,харесвам те обичам те,гледам те мечтая си,ти ли си? Кажи ми,погледни ме искай ме,кефи ми се обичай ме,целувай ме гушкай ме,опознай ме зад кафявите очи виждаш ли? Усещаш ли топлината ми? Обичам те обичай ме и ти миналото забрави оставаме сами ще съжаляваш,запомни ще бъдем само аз и ти болката захвърли мене прегърни желай ме ти искам щастлива да си. Вече знам коя си обичам те каквато си чувствата не крий си всичко изясни си по-скоро докажи ми „Обичай ме“ кажи .

Камбанен эвън

Объркан поглед, замъглен, неясен;
умира звярът лош, проклет и бясен.
Едва мечтите празни се докосват,
плътта се движи бавно в мъртва почва,
догоре напоена с кръв отровна;
ни звук, ни глас – и тишина гробовна. . .
Студът завинаги остава, грее,
и мракът зъл нахлува и светлее. . .
Една надежда умъртвена гине.
Защо ли? Има още да се види,
но пътят се затваря в кръг и спира,
животът ражда се и пак умира. . .
Студена пот и мирис на прогнило,
смразяващ силует, лице унило. . .
Проклет да съм! Как искам да умра, но
не ще оставя ней, сама, без рамо
тук, в адски мъки и позор неземен.
Отправен поглед благ, смирен, последен. . .
Камбанен звън; и плаче, вика, тлее. . .
Тъй грозна дупка във душата зее;
вземи ме, всичко ще оставя тука –
и глъч, и стон, и щастие, и мъка. . .
Предсмъртен стон – отивам да живея,
защото тука, види се, ще тлея;
ела със мен, аз няма да те спирам. . .
Във тебе, в мене, – всякъде откривам
туй подло, тягостно, проклето бреме
на глупавото, безпристрастно време. . .
Пролята кръв – цъфтеж на роза дива,
събрана пепел – плод на бедна нива. . .
И гарваните черни ще довършат
туй дело, що започнах; дъх на мърша,
оставена на слънце, поболяна,
във мъртво-черна светлина обляна. . .
Безжизненото тяло пада гърбом
и повече се нивга не помръдва. . .
Прости, невехнеща богиньо моя –
не искам ни живота свой, ни твоя. . .
Объркан поглед, замъглен, неясен –
умира звярът лош, проклет и бясен. . .

Роэа

Самотна роза. . . ледено-червена. . . –
не смея да я доближа дори
А нейната душа – така студена –
прониква в моята и. . . ме боли,
боли ме, че умира тъй самотна,
и плача, плаче тя, но без сълзи. . .
И в мрака непрогледен доближавам,
протягам разтреперана ръка,
а тя – възпрелестна, добра – разтваря
невинните си, алени листа
и гребва шепа топлина от мене,
тъй радостна, че С МЕН не е сама!
И в тоя миг ледът се разтопява,
разсейва се и злият мрак – зора! . . .
А тя обляга се на мойто рамо
в горяща и неземна красота
Пръстта под нея жадна напоявам
с една кристална, пареща сълза. . .
И топля ней, а аз изстивам бавно,
тъй пламенно сломен, но жив,
докосващ леко нежното й тяло,
прелял и чувства и ЖИВОТ красив
Загледан в приказната й усмивка,
аз падам мъртъв, но. . . така щастлив!. . .
. . .изгряло слънце – отдавна е зора
. . .роза – топла и червена. . .
Да, тя е жива, но така сама!

Поискай ме

Поискай ме, когато аз не те обичам,
поискай ме, когато сърцето ми е пепел,
поискай душата, която копнееше за твоя глас,
поискай очите, които плачеха по теб,
поискай устните, кито ти изричаха името ти,
поискай ръцете, които копняха за твойта топлина,
поискай небето, което осветява лика ми.
Поискай всичко когато вече го няма и е унищожено.Аз исках и искам само една приятелска ръка,
дори да ме боли тя щеше да ми помогне.
Но никой не разбра и сама вървя отровена,
от моята наивност и грешки.Някой ден ще застана,
и ще кажа какво мисля пред него,
за да продължа напред,
а не сега когато се разкъсвам от въпроси.

Advertisements
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: